Това е автобус, който "облекчава симптомите на грип и настинка". Никъде по него не се рекламира някакво лекарство - има го само този надпис, който винаги ме кара да се усмихвам. Сигурно хората, които пътуват с него, не се разболяват никога или някой просто не си е свършил работата, както трябва... ;)

1. Едно голямооооо гуш - какво по-хубаво от това да се събудиш до любимия човек, да срещнеш погледа му, още щом отвориш очите си и да го гушнеш силно. силно.
Розичка

Щипчо и Щипка са живели в Щиполандия, град Рачевина, област Черно море. Животът им бил прост и изпълнен с малки радости. Щипка дарила Щипчо с цяла рода: Агрегатчо, Сърфиста, Супата, Survavior, Тия Чин (единственото раче с дръпнати очи) и Тухлата. Нашият разказ е за последното чадо на Щипкови, а именно Тухлата. Родил се недалеч от брега, то е било необикновено бебе. Още от много малък е имал гениални и блестящи идеи, една мечта и голям хъс. Още на 17 - дневна възраст е решил да основе Rache telegraphic.ltd, единственото национално рачешко телеграфско дружество. За супер кратко време е успял да стане милионер и така на 26-дневна възраст е разполагал с пари, с които можел спокойно да си купи нов чифт бански, 3 хотела на Златни пясъци и новият Pontiac - подводоен вариант, развиващ до 60 рачешки сили скорост. 
Тухлата не се спрял - искал още и още. Направил си блог, който впоследствие превърнал в сайт, където предлагал супи Ала-Рача, продукти за хващане на тен - Ала-Загар, бойни услуги - Ала-Трепи подводния свят и фотографски услуги - Ала-Си-ре-не. Освен от тези услуги е печелел много и от R-adsensе и от R-Google са били вече на прага на кризата, заради неговите посетители и цъкачи на реклами.  Но все още нещо му липсвало... до деня, в който се е разразила такава буря, че нямало друг изход освен да се скрие в най-близката бирария, колкото и мизерна на вид да изглеждала тя. Но... О, Господи! Още щом влязъл от вратата, срещнал възможно най-милите и нежни очи на целия подводен свят. Нещо в него се преобърнало. И всъщност, тогава разбрал... какво му липсвало цял живот... ЛЮБОВ! Тази едничка, най-силна, най-изпепеляваща сила..., наречена любов! Да, Тухлата се влюбил, но и не само той - Ножка също се влюбила в този очарователен поглед, в тази походка, в ... Тухлата. Запознали са се, обикнали се  и след не дълго време са застанали пред олтара. Така, Тухлата и Ножка заживели дълго и щзстливо, мирно  и спокойно чак до края на дните си.

Ако мога да ви кажа нещо тази сутрин, то е да не опитвате да слагате нещата в рамки, не оставяйте стереотипите да помрачат красотата на деня. Опитайте да не ограничавате възприятието си за живота и щастието си, само за да се сравнявате с другите. Ако сега се усмихвате, значи сте щастливи, просто продължете този момент малко по-дълго,още по-дълго та чак до обедната почивка(или,ако предпочитате – цял живот ) :)
Не си давайте да мислите твърде много за цифри, размера на дрехите или трудностите, които може и да предстоят – очите и любовта не остаряват, не се измерват в парични знаци или работно време. Затова обичайте и се усмихвайте – очите Ви обожават да го правите! :)
Поздравявам ви с „Добро утро” и The perfect 10 на Beautiful south.
Текстът на английски се намира тук.
(10 е размер дрехи, а текста е невероятен! :) )


p.s. Ето , случайно или не , текст от публикацията в блога,откъдето взех и тази снимка:
Practice enjoying life. The smaller things, the bigger things and even the things which are still to happen.
Make the effort.
Just smile.

Защото всяко утро е магия, всеки нов ден е ново начало и затова може да си позволиш една голяма усмивка и да я запазиш през целия ден! :)

Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му мислел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение. Помислил си, че магарето е вече много старо, а кладенецът все едно трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят усилия, за да измъкне старото магаре. Той извикал съседите си да му помогнат да затрупа кладенеца. Всички дружно грабнали лопати и се заели да хвърлят пръст в кладенеца. 

  Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. После за всеобщо учудване притихнало. След като хвърлили няколко лопати пръст, селянинът решил да погледне и да провери какво е положението там, вътре. Бил изумен от това, което видял. С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магаренцето правело нещо невероятно. То изтръсквало пръстта от гърба си и стъпвало върху хвърлената пръст.

  Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят земя в кладенеца, всеки път животното се отърсвало и стъпвало върху насипаната пръст. Много скоро всички се изненадали, защото видели как магаренцето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред!

Искам да ви разкажа за една луда съботна баба, която обича много cartoon network и да сади патладжани в чужда градина (прави го между 2 и 3 часа сутринта, първо изкоренява всичко, прекопава и на сутринта изглежда така, сякаш патладжанът е бил в градината от поне 2 години:). Трябва да говоря бързо, защото и самата баба живее на много бързи обороти. Преди е работела някаква строго секретна работа, която обаче е съчетавала много търговски пътувания в Близкия изток (разбирай – продавала е оръжие) и поради тази причина е екстремно подозрителна. Винаги те гледа с един хладен преценяващ поглед и ако в стаята има нещо, което се движи, пък било то и котката, направо се побърква (започва да се движи много бързо бабата и да хвърля разни остри предмети). Разказва, че като малка много е играла карате и поради тази причина са я избрали да участва в секретна татарска програма за развитие на човешкия потенциал (финансирана от Европейския съюз), която после естествено е преминала от търговия с чай и подправки към екологична продукция на мармалад от джанки и е стигнала до трафик на малки до средноголеми предмети, услуги и хора през границата. Веднъж дори се опитала , ей така, за собствено удоволствие, да прекара един син кит между Камчатка и Нова Гвинея, но той я издал, когато започнал да пее Марсилезата на два гласа с типичния си носов глас.
Същата баба веднъж ми каза:
„ Д’бро утро баби, и да знаеш, че няма друг ден, толкова хубав като съботата, в който почивката тепърва е започнала, а до неделя остава толкова много време. Радвай се на малките моменти на спокойствие и take your time to relax. Изпий едно хубаво кафе или чаша вода и си кажи, че ще си изкараш най-хубавия weekend от 5 дни насам. И се моли да не ти засадя патладжан в градината , че отиде мушкатото...

Розичка & Цецо

"Имало едно време една бактерия ...казвала се Цонка. И Цонка, като цяло, била доста щастлива и жизнерадостна бактерийка, защото живеели само по покривите на блоковете и там, под лъчите на ведрото слънчице си подскачали весело по ламаринения ръб на блока. Не го правете! Никога! Освен, ако въпросният ламаринен ръб за Вас не е широк около 2 километра, както бил за Цонка и нейните другари. Обаче един ден, започнал да вали дъжд - за бактерийките това е проблем, защото те трябва да вземат асансьор и да слязат до входа. Оттам да вървят пеша около 300 метра, за да хванат трамвай и да си купят чадър, което за тях си е съпоставимо с Великото преселение на народите и те започнали да прекарват времето доста сгъчкани ... в една кибритена кутийка, в твърде голяма близост една до друга, без необходимото лично пространство, с което така добре били свикнали през дните на Голямото слънце. С други думи, те се вкиснали от дългото чакане, влагата и възникващите проблеми (от сорта на: "Ама моля ви се, няма място - как да отида по-навътре?"; "Ама не, виждате ли, ето там, има малко място..."; "Ако може лакътя,така леко..."; "Господине, моля ви се, това е перфоратор") и тогава Цонка, вече леко вкисната, решила да направи нещо по въпроса, ама не знаела какво. Не си били плащали нета вече 2 седмици и нямала начин да види прогнозата за времето и затова смело, смелко решила да слезе бързо надолу, за да попита едно коте, с което преди си били станали близки, какво точно става. Обаче, не уцелила котето... а паничката с мляко и се получило едно голямо вкиснато цопване, с още по-вкиснато "Уфффф". Разбира се, понеже Цонка е дама, все пак запазила добрия вкус и се въздържала да артукулира чувствата си по добре известния от мосю Стоичков начин. Пък и не се наложило, защото след нея се изсипала цялата рода, за да види какво прави тя. И преди имали такива навици - в крайна сметка, всичко трябва да се знае, но после видяли... колко им е хубаво в млякото. Как добре се чувстват там и че вече могат отново щастливо да си подскачат. Даже си направили къщички в млякото и затова то е твърдо в момента... А има малко по-кисел вкус, защото е било така добро да приеме всички лоши чувства от Големия дъжд и да прегърне своите нови обитатели, неправилно наречени от света - млечно-кисели бактерии. След това, Цонка станала бизнес дама, сформирала Комисията на млечно-киселите бактерии и правела инспекции и на други места за живеене. Защото за нея било важно, те всички, да живеят на най-доброто за тях място и приела всичко като голяма отговорност. Съвсем престанала да яде месо, а то дори за бактериите е източник на аминокиселини - само риба, от време на време, ама много рядко. И Цонка... посърнала горката. Но това, което я водело било по-силно от всичко, посветила много време и сили на проучване и видяла, че в България, хората се усмихват най-хубаво, блоковете са най-подходящи за живота на бактериите и млякото е много вкусно, защото България е в субтропичната зона, има умерено-континентален климат, а в Златица и Пирдоп има залежи на въглища и цветни метали,а в Белоградчик са се произвеждали телефони! Всички тези неща били невероятно важни и затова Цонка е взела навремето отговорното решение, всички да се преместят да живеят в България. И затова, останалите страни си имат йогурт, а ние - кисело мляко. И така, Цонка живяла честито и щастливо в един блок, ново строителство, в Ямбол - хем близо до морето, хем не чак толкова на данданията...По принцип,Много я дразнело шляпането на джапанки... Дори я чували да казва, че когато била на морето и е много тихо, може да чуе от единия край на главната улица на Варна...как в другия край, компания от 2 момчета и едно момиче, обути в джапанки се прибира след купон.Та затова решила да се поглези и изцяло да се отдаде на хубавите неща в уютен и напълно изолиран от шум на джапанки апартамент. :) "
Това беше сутрешната история, пожелаваме ви прекрасен и позитивен ден и далеч по-малко перипетии от тези на бактерията Цонка :)
p.s. Името е избрано напълно случайно.

Розичка & Цецо

Успах се! Това се случва на хиляди българи. И на всичкото отгоре, цяла нощ сънувах Ефизол. Казах му да не ме занимава, ама не ще да ме пуЩа преди да си е разказал историята:
"Аз съм Ефизол. Явявам се в твоите сънища, защото ти си единствената откачалка в този град, която заспива с кокошките и аз имам повече време за моята предълга история. Като за начало, моля да не ми се смееш на името - във Ваши времена знам, че под това име се подвизава едно добре известно в миналото лекарство. Откраднаха ми името! А то беше патентовано от мама и тати в деня, когато се родих. Тогава, бебетата идваха по малко по-различен начин, защото все още имаше дракони, които ни разнасяха с колички за зеленчуци, по-точно за зелена салата и репички. Може би, дори сега някои от Вас са чували израза: "Тати, тебе те донесе щъркелът". Да, да, ама не - просто драконите изпаднаха в немилост пред Лили Иванова и тя ги цензурира. След това, милите се захванаха със сделки с недвижими имоти в Атлантида и естествено, отново бяха прецакани, когато тя потъна... Та, да се върнем на името ми. Това прекрасно име бе въведено в регистрите на Българското патентно ведомство много преди да има динозаври и шоколад. Както виждаш, от Ведомството така и не са ми запазили името, а аз навсякъде се подписвах като Ефизол©. Всичко ми беше патентовано - името, ръста, килограмите и годините. Патентоваха ми ги (освен името), когато бях на 6 годинки и 364 дни, за да не мога да ходя на училище, защото мама винаги казваше, че учителите там са "пълни мъгъли". Постоянно имаше видения за едно момченце-магьосник и говореше с него като насън, когато ми изпираше чорапите. Тя страдаше от неописуемия страх, че на седмия ми рожден ден това момче ще дойде и ще открадне прекрасните тиквени копчета от палтенцето ми. И затова отиде при вечно пияния магьосник Джо-Фризера, който успя да спре хода на времето за мен. И оттогава насам се лутам напред-назад и се явявам в сънищата на всички ... ей, така за разнообразие - нямам си друга работа! А сега, както и вали... не ми дават да идвам тук в слънчево време, защото кожата ми е много нежна и изгаря лесно, после се получават мехурчета, които Баба Цоца много обича да ги пука и това довежда до гъдел по краката ми и 3 дни не мога да спра да се кикотя. Сега те оставям, че съм обещал на Гунки-Махалото да излезем по детски и да хапнем по един сладолед и да играем на корени. Айде, остани си със здраве и не прекалявай с шоколада!"

Знам, че Вие нямате такива сънища, защото драгият ми Ефизол каза, че няма да Ви безпокои. Сега, яхнете гребена на вълната и свършете някоя друга работа :) - все пак, работен ден е! А, да Ви е честит! :)

Розичка & Цецо

Добро утро на всички! Как сте? Събудих ли Ви? А Вие нали не сте агне, защото, ако сте - бягайте от кошарата и се скрийте някъде, поради съображения за сигурност. Знам, че Ви мързи; знам, че стопанинът вкара 100-мегабитов интеренет и ти подари за рожденния ден най-новия модел лаптоп и ти се чудеше какво става. Ами, ето това става - днес ще те изпратят в дебрите на... Бог знае къде. Затова те глезиха така! Ако не избягаш, няма да можеш вече да питаш чичко Google къде се намират най-сладките тревички и леля Wikipedia за вкусовите качества на храната, която консумирВаш. Няма да ги има вече вечерите в Skype, когато си чатеше с най-красивото агне на света - Бонифация от другата кошара. Тя, любовта на живота ти, едничкото агне, заради, което прекара цели 2 нощи в бодърстване в търсене на най-якия wallpаpеr за нейния блог, който блог всъщност го поддържаш ти, защото Бонифация, като всяка нормална жена, започва нещо и го зарязва още на втория ден.
Бягай, бягай, че късно става! Климатикът винаги ти духа студено, знам, но нали ти казах да не стоиш до вратата и да не изяждаш дистанционното. Красив си, умен си и си млад... трябва ти само шампоан против пърхот... та, не си пропилявай живота, а се пази! Пази се, заради Бонифация - заради всичките обещания, които си й дал - ще я заведеш на кино; на сладкарница - по-точно в "Ангелите на агнетата" на по парче торта от жълтурчета и кола с ечемичено брашно; обеща й да тичате голи ... когато стопаните Ви острижат за лятото, а през пролетта да я заведеш на Агнешката седмица на модата.
Избери живота - заради себе си, заради нея, а и ... заради лаптопа - последен модел е. Дори да избягаш и да нямаш нет, нали имаш WiFi, бре? Така че се пази! И затвори вратата на лятната кошара, че става течение.

Честит имен ден на всички! Пожелаваме Ви много здраве, щастие, любов и сладки като петмез моменти! ;)

Розичка & Цецо
Снимка: dni.li

Идеята за този блог се зароди в една прекрасна утрин, когато събудих половината град с "Goooood morning, Bulgariaaa". Няма как да не сте гледали "Добро утро, Виетнам" с брилянтния Робин Уилямс. Главният герой Ейдриън /Р. Уилямс/ е радиоводещ, който се озовава в Сайгон през 1965 г. Той разтърсва дотогавашния равен и скучен тон, успява да забавлява войниците с невероятното си чувство за хумор и повлиява върху отношението им към войната. Вижте го само в пълния му вихър:



А идеята ми за блога е следната: всяка сутрин в определен час, около 6.30 ч, аз и приятелят ми Цецо, ще публикуваме забавна, позитивна и усмихната статия. :) "Денят се познава от сутринта" - са казали древните и желанието ми е всеки ден да започваме деня си по-един прекрасен начин. Ще се радвам да пием сутрешното кафе заедно! I feel good... and you?