"Имало едно време една бактерия ...казвала се Цонка. И Цонка, като цяло, била доста щастлива и жизнерадостна бактерийка, защото живеели само по покривите на блоковете и там, под лъчите на ведрото слънчице си подскачали весело по ламаринения ръб на блока. Не го правете! Никога! Освен, ако въпросният ламаринен ръб за Вас не е широк около 2 километра, както бил за Цонка и нейните другари. Обаче един ден, започнал да вали дъжд - за бактерийките това е проблем, защото те трябва да вземат асансьор и да слязат до входа. Оттам да вървят пеша около 300 метра, за да хванат трамвай и да си купят чадър, което за тях си е съпоставимо с Великото преселение на народите и те започнали да прекарват времето доста сгъчкани ... в една кибритена кутийка, в твърде голяма близост една до друга, без необходимото лично пространство, с което така добре били свикнали през дните на Голямото слънце. С други думи, те се вкиснали от дългото чакане, влагата и възникващите проблеми (от сорта на: "Ама моля ви се, няма място - как да отида по-навътре?"; "Ама не, виждате ли, ето там, има малко място..."; "Ако може лакътя,така леко..."; "Господине, моля ви се, това е перфоратор") и тогава Цонка, вече леко вкисната, решила да направи нещо по въпроса, ама не знаела какво. Не си били плащали нета вече 2 седмици и нямала начин да види прогнозата за времето и затова смело, смелко решила да слезе бързо надолу, за да попита едно коте, с което преди си били станали близки, какво точно става. Обаче, не уцелила котето... а паничката с мляко и се получило едно голямо вкиснато цопване, с още по-вкиснато "Уфффф". Разбира се, понеже Цонка е дама, все пак запазила добрия вкус и се въздържала да артукулира чувствата си по добре известния от мосю Стоичков начин. Пък и не се наложило, защото след нея се изсипала цялата рода, за да види какво прави тя. И преди имали такива навици - в крайна сметка, всичко трябва да се знае, но после видяли... колко им е хубаво в млякото. Как добре се чувстват там и че вече могат отново щастливо да си подскачат. Даже си направили къщички в млякото и затова то е твърдо в момента... А има малко по-кисел вкус, защото е било така добро да приеме всички лоши чувства от Големия дъжд и да прегърне своите нови обитатели, неправилно наречени от света - млечно-кисели бактерии. След това, Цонка станала бизнес дама, сформирала Комисията на млечно-киселите бактерии и правела инспекции и на други места за живеене. Защото за нея било важно, те всички, да живеят на най-доброто за тях място и приела всичко като голяма отговорност. Съвсем престанала да яде месо, а то дори за бактериите е източник на аминокиселини - само риба, от време на време, ама много рядко. И Цонка... посърнала горката. Но това, което я водело било по-силно от всичко, посветила много време и сили на проучване и видяла, че в България, хората се усмихват най-хубаво, блоковете са най-подходящи за живота на бактериите и млякото е много вкусно, защото България е в субтропичната зона, има умерено-континентален климат, а в Златица и Пирдоп има залежи на въглища и цветни метали,а в Белоградчик са се произвеждали телефони! Всички тези неща били невероятно важни и затова Цонка е взела навремето отговорното решение, всички да се преместят да живеят в България. И затова, останалите страни си имат йогурт, а ние - кисело мляко. И така, Цонка живяла честито и щастливо в един блок, ново строителство, в Ямбол - хем близо до морето, хем не чак толкова на данданията...По принцип,Много я дразнело шляпането на джапанки... Дори я чували да казва, че когато била на морето и е много тихо, може да чуе от единия край на главната улица на Варна...как в другия край, компания от 2 момчета и едно момиче, обути в джапанки се прибира след купон.Та затова решила да се поглези и изцяло да се отдаде на хубавите неща в уютен и напълно изолиран от шум на джапанки апартамент. :) "
Това беше сутрешната история, пожелаваме ви прекрасен и позитивен ден и далеч по-малко перипетии от тези на бактерията Цонка :)
p.s. Името е избрано напълно случайно.

Розичка & Цецо