Успах се! Това се случва на хиляди българи. И на всичкото отгоре, цяла нощ сънувах Ефизол. Казах му да не ме занимава, ама не ще да ме пуЩа преди да си е разказал историята:
"Аз съм Ефизол. Явявам се в твоите сънища, защото ти си единствената откачалка в този град, която заспива с кокошките и аз имам повече време за моята предълга история. Като за начало, моля да не ми се смееш на името - във Ваши времена знам, че под това име се подвизава едно добре известно в миналото лекарство. Откраднаха ми името! А то беше патентовано от мама и тати в деня, когато се родих. Тогава, бебетата идваха по малко по-различен начин, защото все още имаше дракони, които ни разнасяха с колички за зеленчуци, по-точно за зелена салата и репички. Може би, дори сега някои от Вас са чували израза: "Тати, тебе те донесе щъркелът". Да, да, ама не - просто драконите изпаднаха в немилост пред Лили Иванова и тя ги цензурира. След това, милите се захванаха със сделки с недвижими имоти в Атлантида и естествено, отново бяха прецакани, когато тя потъна... Та, да се върнем на името ми. Това прекрасно име бе въведено в регистрите на Българското патентно ведомство много преди да има динозаври и шоколад. Както виждаш, от Ведомството така и не са ми запазили името, а аз навсякъде се подписвах като Ефизол©. Всичко ми беше патентовано - името, ръста, килограмите и годините. Патентоваха ми ги (освен името), когато бях на 6 годинки и 364 дни, за да не мога да ходя на училище, защото мама винаги казваше, че учителите там са "пълни мъгъли". Постоянно имаше видения за едно момченце-магьосник и говореше с него като насън, когато ми изпираше чорапите. Тя страдаше от неописуемия страх, че на седмия ми рожден ден това момче ще дойде и ще открадне прекрасните тиквени копчета от палтенцето ми. И затова отиде при вечно пияния магьосник Джо-Фризера, който успя да спре хода на времето за мен. И оттогава насам се лутам напред-назад и се явявам в сънищата на всички ... ей, така за разнообразие - нямам си друга работа! А сега, както и вали... не ми дават да идвам тук в слънчево време, защото кожата ми е много нежна и изгаря лесно, после се получават мехурчета, които Баба Цоца много обича да ги пука и това довежда до гъдел по краката ми и 3 дни не мога да спра да се кикотя. Сега те оставям, че съм обещал на Гунки-Махалото да излезем по детски и да хапнем по един сладолед и да играем на корени. Айде, остани си със здраве и не прекалявай с шоколада!"
Знам, че Вие нямате такива сънища, защото драгият ми Ефизол каза, че няма да Ви безпокои. Сега, яхнете гребена на вълната и свършете някоя друга работа :) - все пак, работен ден е! А, да Ви е честит! :)
Розичка & Цецо
"Аз съм Ефизол. Явявам се в твоите сънища, защото ти си единствената откачалка в този град, която заспива с кокошките и аз имам повече време за моята предълга история. Като за начало, моля да не ми се смееш на името - във Ваши времена знам, че под това име се подвизава едно добре известно в миналото лекарство. Откраднаха ми името! А то беше патентовано от мама и тати в деня, когато се родих. Тогава, бебетата идваха по малко по-различен начин, защото все още имаше дракони, които ни разнасяха с колички за зеленчуци, по-точно за зелена салата и репички. Може би, дори сега някои от Вас са чували израза: "Тати, тебе те донесе щъркелът". Да, да, ама не - просто драконите изпаднаха в немилост пред Лили Иванова и тя ги цензурира. След това, милите се захванаха със сделки с недвижими имоти в Атлантида и естествено, отново бяха прецакани, когато тя потъна... Та, да се върнем на името ми. Това прекрасно име бе въведено в регистрите на Българското патентно ведомство много преди да има динозаври и шоколад. Както виждаш, от Ведомството така и не са ми запазили името, а аз навсякъде се подписвах като Ефизол©. Всичко ми беше патентовано - името, ръста, килограмите и годините. Патентоваха ми ги (освен името), когато бях на 6 годинки и 364 дни, за да не мога да ходя на училище, защото мама винаги казваше, че учителите там са "пълни мъгъли". Постоянно имаше видения за едно момченце-магьосник и говореше с него като насън, когато ми изпираше чорапите. Тя страдаше от неописуемия страх, че на седмия ми рожден ден това момче ще дойде и ще открадне прекрасните тиквени копчета от палтенцето ми. И затова отиде при вечно пияния магьосник Джо-Фризера, който успя да спре хода на времето за мен. И оттогава насам се лутам напред-назад и се явявам в сънищата на всички ... ей, така за разнообразие - нямам си друга работа! А сега, както и вали... не ми дават да идвам тук в слънчево време, защото кожата ми е много нежна и изгаря лесно, после се получават мехурчета, които Баба Цоца много обича да ги пука и това довежда до гъдел по краката ми и 3 дни не мога да спра да се кикотя. Сега те оставям, че съм обещал на Гунки-Махалото да излезем по детски и да хапнем по един сладолед и да играем на корени. Айде, остани си със здраве и не прекалявай с шоколада!"
Знам, че Вие нямате такива сънища, защото драгият ми Ефизол каза, че няма да Ви безпокои. Сега, яхнете гребена на вълната и свършете някоя друга работа :) - все пак, работен ден е! А, да Ви е честит! :)
Розичка & Цецо
Публикуване на коментар